Марина Грег, прочута филмова звезда, е свидетел на убийство в резиденцията си Госингтън Хол. От какво е предизвикан ужасът в очите й, който само Доли Бантри забелязва? Единственото сигурно нещо за Доли е, че добрата й стара приятелка мис Марпъл може да стигне до истината…
Агата Кристи е известна в целия свят като кралицата на криминалния роман. Продадени са повече от един милиард екземпляра от книгите й на английски език и още един милиард в превод на 44 езика. Тя е един от най-издаваните и четени автори и само Библията и произведенията на Шекспир са продадени в по-големи количества от нейните романи. Авторка е на 78 криминални романа, 19 пиеси и 6 романа, написани под името Мери Уестмакот.
Агата Кристи е родена в Торки. Първият й роман — „Загадката в Стайлз“ е написан към края на Първата световна война, в която тя участва като медицинска сестра. В него тя създава Поаро, малкия детектив-белгиец с яйцевидна глава, страстен привърженик на реда, както и на „сивите клетки“, който става един от най-популярните детективи след Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1920 година.
След като е писала средно по една книга на година, през 1926 Агата Кристи създава своя шедьовър „Убийството на Роджър Акройд“. Това е първото й произведение, публикувано от Колинс, и поставя началото на едно сътрудничество между автор и издател, което продължава 50 години и дава живот на 70 книги. „Убийството на Роджър Акройд“ е и първият роман на писателката, който е поставен в театъра със заглавието „Алиби“ и се играе с голям успех в Уест Енд.
През 1971 г. Агата Кристи получава благородническа титла. Последните й два издадени романа са „Завесата: Последния случай на Поаро“ — през 1975 г., и „Стаена смърт“ — през 1976 г., в който отново се срещаме с мис Марпъл, мила стара дама от Сейнт Мери Мийд. И двата романа имат невероятен успех. Агата Кристи пише и популярна литература, включително и една автобиография и прекрасната книга „Ела и ми кажи как живееш“, в която разказва за експедициите, на които е била със своя съпруг, археолога сър Макс Малоун.
дядя_Андрей про Азимов: Я люблю маленькую киску (Юмористическая фантастика)
04 08
А почему "морально устаревший"? Вполне милый рассказец в духе раннего Марка Твена. Главному герою, конечно нужно посочувствовать. Но не меньшее сочувствие вызывает и Киска. А в целом вполне читабельно и вызывает улыбку. Оценка: отлично!
obivatel про Волшебник
04 08
Читабельно, ненапряжно, завлекательно.
Причин развала страны масса, не указано ни одной, это типичная "окопная правда". Ну и пусть: это не историческая работа, я "благие пожелания автора из его окопа", я не против. С учетом ………
DiSp про Лорд Системы
03 08
Хорошая серия. Любителям почитать, как герои-попаданцы с нуля налаживают быт, а потом развивают себя и общество до высот, о которых сперва и мечтать не могли - самое то. Слог хороший, юморной. И нет излишней жести и жестокости. ГГ удаётся остаться человеком.
udrees про Михайлов: Кроу [СИ] (ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
03 08
Хорошо написанная книга в жанре литРПГ, не сильно перегруженная статами персонажа и эффектами от артефактов. Да и вообще в книге совсем мало боевых эпизодов и приключений, как ни странно. Можно даже сказать, что это симулятор ……… Оценка: хорошо