„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
Barbud про Трофимов: Толмач [litres] (Боевая фантастика, Попаданцы)
05 02
Автор успел накропать уже целую охапку писева про данный исторический период, но так и не озаботился получше узнать о реалиях того времени, хотя бы учебник истории почитать - ну да, чукча не читатель, чукча писатель. Тут у ……… Оценка: плохо
irukan про Ланцов: Шанс (Альтернативная история, Социальная фантастика, Самиздат, сетевая литература)
04 02
Хорошо зашла книга! На одном дыхании прочёл.
Давно у Ланцова такого не было.
Наш совеременник попадает в Константинополь за несколько лет до его падения. То есть, понимаешь, что всё у него получится, но всё равно до конца держит в напряжении Оценка: отлично!
Дей про Псевдоним «Испанец»
03 02
Такое впечатление, что во время написания первой и 2/3 второй книг у автора был жесточайший спермотоксикоз. Секс, секс, секс, сейчас, вчера был, завтра будет, мысли о сексе, пошлые шутки, постоянное упоминание члена (да, как ………
Stager про Сальников: Петровы в гриппе и вокруг него (Современная проза)
02 02
Не осилил. Унылая бессмысленная тягомотина, написанная совершенно не по-русски.
Кстати, такой стиль был популярен в те времена, и я сильно позже понял, что это подражание ещё более кретинской англоязычной литературе. Оценка: нечитаемо
mysevra про Мишарин: Серебряная свадьба (Драматургия: прочее)
02 02
Искала из-за пьесы «Княжны», остальное не заинтересовало.
Как же замечательно изобразила Дашу Ольга Волкова в телеспектакле – благодаря ей вещь получилась действительно изумительной. Оценка: отлично!
mysevra про Престон: Гора Дракона [Mount Dragon ru] (Триллер)
02 02
Прочитала с удовольствием, динамично, увлекательно и неожиданно: беда пришла, откуда не ждали. Конечно, технически-медицинские вопросы вне моей компетенции и, подозреваю, там есть к чему придраться. Я же придираюсь к воинственно ……… Оценка: отлично!