За основа на книгата „Крал Артур“ Р. Л. Грийн е използувал всички възможни източници на тази легенда от XII век насам — стари френски предания, средновековни английски поеми, уелски оказания, хроники и летописи, немски литературни обработки, поетични варианти. Най-голяма е ролята обаче на произведението на английския писател Томас Малори „Смъртта на Артур“, написано преди повече от петстотин години.
Реалното съществуване на крал Артур не е доказано със сигурност1. Но в много исторически паметници (записи на келтски митологически сказания, латински текстове с хроникално-исторически характер, поеми от втората половина на VI век) се споменава за племенния вожд Артур от V—VI век, предводител на военни отряди2. Според съветския литературовед Д. Михайлов „корените на сказанията за Артур се крият в далечното минало, в «тъмната епоха» на V—VII век, и още по-далече — във вярванията и сказанията на дохристиянска и доримска Британия, в културата на древните келти. Келтският елемент в тях е най-стар и най-значителен“. Това помага да се обясни мистичният култ към Свещения Граал, който съвсем не представлява една чисто християнска легенда, а наслояване на езически митове. В Граала са виждали и „вълшебния котел“ от ирландския фолклор, в който приготвяли храната и питието на божествата, и трансформирания „рог на изобилието“ от гръцката митология, и магическия философски камък на алхимиците3. В цикъла за крал Артур той е олицетворение на рицарското начало, символ на висши добродетели и съвършенство. Смята се, че Логрия е старинно келтско название на Англия; тайнствената страна Авалон не е християнският рай, а Островът на блажените от келтската митология.
Известният английски писател Р. Л. Грийн е автор на множество книги за деца, между които „Робин Худ“, „Разкази за гръцките герои“, „Разказ за Троя“, „Сполуката на Троя“, „Скандинавски митове“, „Разкази за древния Египет“, „Книга за драконите“ и др.
„Големите легенди, както и най-хубавите приказки, трябва да се преразказват във всяка епоха — в тях винаги може да се намери нещо ново. Всеки преразказ ги представя в неочаквана и по-ярка светлина пред новото поколение, а в това е същността на тяхното безсмъртие“, казва Р. Л. Грийн.
mysevra про Игнатова: Волчья верность (Боевая фантастика)
28 06
Очень нравятся истории автора и её стиль изложения. И отношение не поменялось со временем, как это часто бывает. Жаль, что ничего нового нет, во всяком случае, мне не попадалось. Оценка: отлично!
mysevra про Игнатова: Пыль небес (Боевая фантастика)
28 06
Да я бы перечитывала за один только эпизод с фильмами о Яледской битве. «Мне не понравилось то, что они сделали. Без этих людей Новый год будет лучше» - по-моему, самая лучшая форма справедливости. Оценка: отлично!
mysevra про Игнатова: Последнее небо (Боевая фантастика, Научная фантастика)
28 06
Красивая история. Баланс на лезвии между милота и жуть. Яркий мир. Персонаж, который по-хорошему должен вызывать ужас и отвращение как потенциальный враг, но ему сопереживаешь, и во многих ситуациях он оказывается человечнее праведников. Оценка: отлично!
udrees про Каменистый: Рунный практик (Боевая фантастика, Фэнтези, Попаданцы, ЛитРПГ)
28 06
Прекрасное продолжение. Конечно это приключение, где у главного героя все получается, все срабатывает в нужный момент, и как у Бэтмена, для подходящего случая всегда припасен нужный гаджет в кармане, очень кстати оказавшийся ……… Оценка: отлично!
Paul von Sokolovski про Логинов: Свет в окошке (Социальная фантастика)
27 06
Очень хорошая, тяжёлая и светлая книжка. То, что все знают - мы живы, пока о нас помнят... у Логинова получает некоторое материальное (?) воплощение. Как быстро мы развеемся? И кто будет помнить нас? Читать, или хотя бы пробовать - всем, всем, всем.