Романът на британския писател от индийски произход Салман Рушди „Сатанински строфи“, издаден през 1988 г., е написан в стилистиката на магическия реализъм. Названието произлиза от апокрифна част на Корана, описана от Ибн Ицхак в първата биография на Пророка Мохамед. Автентичността на този фрагмент се оспорва от историците на исляма.
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
pulochka про Савенко: Дипломированная нечисть (Любовная фантастика)
25 09
Не осилила! Затянуто и вообще начинаешь терять нить повествования. Кто почему и чем занимается! Ну нет у автора таланта к увлекательному повествованию, так нечего и рекламировать свою картонную жвачку! Только на ее рекламу и повелась. И пожалела. Оценка: плохо
Дей про Чистая Земля
23 09
После первых 4 книг долго ждала продолжение и уже отчаялась, как сразу две книги! Очень интересно, колоритно, отличный язык.
decim про Дмитрий Николаевич Поляков-Катин
20 09
Для начала, это альтернативная история. В реальности немцы так и не дошли до испытания атомного заряда, а у автора их аж два, впрочем, на развитие событий это никак не влияет.
По его мнению, немцы перегоняли всех в атомной ………
MrMansur про Шумилин: Ванька-ротный (Биографии и Мемуары, О войне, Военная история)
19 09
Прочитал эту книгу, а сразу после нее Астафьева Веселый солдат. Очень тяжелые и, наверное, очень честные книги. Астафьев, конечно, владеет языком много лучше Шумилина. Согласен, что эта книга, которую стоит читать, а не просто знать о ее существовании. Оценка: отлично!
MrMansur про Астафьев: Веселый солдат (Историческая проза)
19 09
Прочитал эту книгу сразу после прочтения книги Шумилина Ванька-ротный. Очень тяжелые и, наверное, очень честные книги. Астафьев, конечно, владеет языком много лучше Шумилина. Согласен, что эта книга, которую стоит читать, ……… Оценка: отлично!