По принцип “Цар Плъх” на Джеймс Клавел е книга за войната. Тя се усеща като един дух, кръжащ наоколо през цялото време. Действието се развива в мизерен военнопленнически лагер някъде из Сингапур по време на Втората световна война, където американци, англичани и австралийци са захвърлени на ръба на оцеляването и в постоянна борба за излиняващия си живот. Та сред тях е нашият човек – Царя. Той единствен има мускули, здраво тяло, чисто бельо, панталони с ръб, отлична храна и власт. Огромна власт. Та в действителност книгата е за Царя – за неговата способност да извлича полза от всичко, неговата пресметливост и нюх към печалбата и търговията. Не, всъщност книгата е за находчивия човек въобще, но и за неговата драма. Една особено поучителна история за човешките взаимоотношения, за стълбицата на успеха, по която е трудно да се изкачиш, но по която много лесно се слиза. Трудно е да се каже за какво всъщност е книгата. Тя е и за приятелството, и за омразата, за вечното надлъгване, за обикновените човешки слабости. Тя дава много на онзи, който се реши да я прочете (ето защо харесвам стойностните книги) и всеки може да открие своята истина в нея. “Цар Плъх” е и книга за надеждата – но надеждата не като самоцел, а за надеждата и онова, което следва след нея. Не винаги сбъдването на надеждите носи удовлетворение и отваря вратите на рая. Не и в Чанги, където всичко е някак…по-особено и разбираемо единствено за онези, които са минали през неговия ад…
дядя_Андрей про Каратила
27 10
Собственно, "про единоборства в 80-х" не так уж и много. Даже не гарнир, а, так, приправа. Больше про всякие криминально-коммерческие дела. Оно и понятно, "время было такое". Так же национальная составляющая присутствует. ………
Sello про Кутзее: Медленный человек [Slow Man ru] (Современная проза)
27 10
Вопросы, которые поднимает в своем романе Кутзее, скорее, можно отнести к категории трудноразрешимых, таких, что увязаны, в первую очередь, с поведением и психологизмом ГГ, чью жизнь разделила на "до" и "после" авария на дороге, ……… Оценка: отлично!
Олег Макаров. про Дэн Перцефф
27 10
А почему его называют "американский журналист", если очевидно, что это российский автор под псевдонимом?
Олег Макаров. про Пепел доверия
26 10
Интересно. Очень долго раскачивается сюжет, до движухи доходит после середины, но написано хорошо и читается достаточно легко.
Отличная идея причин и развития апокалипсиса. Реально триллер.